Да съжителстваш с Лабрадор Ретривър
С куче

Да съжителстваш с Лабрадор Ретривър – защо да си го причиниш?

Това няма да е от онези статии тип „12 неща, които да имате предвид, преди да си вземете лабрадор“. Не, тук ще говоря изцяло на базата на скромния ми 4+ годишен опит от съжителстване с нашия лабрадор ретривър Кая. Добре е да вметна, че през целия си съзнателен живот съм имала кучета, котки, хамстери, дори и рибки (за кратко).

Що е то Лабрадор Ретривър

Достатъчно информация по темата може да се намери в интернет, затова няма да обяснявам „що е то Лабрадорът и има ли почва у нас“. По скоро, както вече споменах, ще говоря от собствен опит, с мои наблюдения, впечатления. Ще споделя какво сме преживели, какво ни дава това да съжителстваме с лабрадор у дома.

Та, що е то Лабрадор Ретривър за мен? На пръв поглед за хората (и особено ако често се разхождате в парка) това е всяко трето или пето срещнато куче наоколо. Има го в един от три основни цвята – черен, бежов и кафяв (скоро видях и т. нар. „пясъчен цвят“, та нека ги пишем четири). Нашият е кафявото нещо тук отдолу:

Да съжителстваш с лабрадор ретривър - Кая

За мен това е едно тежкотоварно, гумено (без усет за болка – това, че си си чукнал глават в масата докато просиш храна не е абсолютно нищо), ходещо и ръсеща косми същество. Има мокър нос, който се вре абсолютно навсякъде (често в чатала на всеки интересен двукрак субект), с любопитен, и в същото време налудничав, поглед, вещаещ лудории и вероятно разруха. Това е също така, една мека уста, разнасяща дрехите ми, за предпочитане мръсни и употребявани. (Любими са ѝ чорапите, събути току що, например преди лягане – докато се усетиш и вече са изнесени от спалнята и скрити под топката косми, притаила дъх на леглото си).

Това е още, една уста, способна да погълне невъобразими количества храна, ако бъдат оставени без надзор. Би изяла всичко, до което има достъп (различно от позволеното), като сама го квалифицира като „става за ядене“. Изобщо не е проблем, че е силно вероятно, някой и друг час по-късно, същото нещо да се върне там, откъдето е било погълнато.

Да съжителстваш с Лабрадор Ретривър - Лято

Това е и един нестихващ ентусиазъм. Само да станем за разходка и пред нас е най-щастливото, радостно, размахващо опашка, хванало другия край на повода си в уста, същество. То отива към всеки, понастоящем в къщи и демонстрира най-искрена радост. Показва на всички повода – символ на предстоящата разходка навън.

Стане ли време за хапване, това също така е радостен, очакващ поглед, изпълнен с надежда, теч на лиги и готовност за изълняване на всяка команда от новината, че сега е времето за ядене. Това е същество, което неизменно би ви последвало навсякъде. Това – баня, усамотение, граници – „кому е нужно?“, питат две очи и един мокър нос. Също така е и тревопасно, което в най-големия порой навън, ще се поспре да попасе пролетна свежа тревица. Или пък, ако реши да не пасе, вероятността да се отъркаля в нея е 70/30. Това е още, един безподобен любител на водата, за предпочитане кална и обозрима. Морето се толерира, но локвите са с предимство. А пък, ако вземете че изкопаете старото метално корито на село – това е „басейн“ и истинска наслада:

Да съжителстваш с лабрадор ретривър - вода

Това е един лигав, НЕпазач на къщата, готов да предложи тумбак на всеки дошъл на гости. Този тип предлагане може със същия успех да се случи и насред алеята в парка – на някой абсолютнo непознат. Това, казано с най-cheesy думата на света, е едно ходещо кълбо гладна, енергична, чисто луда топка ЛЮБОВ.

 

Нека обаче да поговорим накратко и за някои особености, които е добре да се имат предвид:

 

Ах тази козина!

На пръв поглед това е куче, което оставя лъжливото впечатление за къс косъм. Всеки не особено запознат, като нас, когато ние се чудехме за порода, би си казал „О, то е късокосместо, ще е по-лесна поддръжката.“ Може да се каже, но бих го ограничила до това, че козината не се заплита и в такъв смисъл няма нужда от ежедневно разресване. Нека обаче това не ви заблуждава, защото макар и сравнително къса, тази козина пада, в нашия случай – почти целогодишно. Лабрадорът има два слоя козина, горната е по-твърда и лъскава – по мое мнение тя е средство за отблъскване на водата от себе си. Изпитано е в морета, езера и локви – две изтръсквания и кучето е по-сухо от вас. 

Да съжителстваш с лабрадор ретривър - вода

Вторият слой козина е по-пухкав, хвърчащ, дори перушинест, добре предпазен от горния. Това мисля, е „изолацията“, която топли кучето през студените месеци и което вентилира през лятото.

В интернет ще прочетете, че породата е създадена в Канада, кръстена е на Labrador Sea (Лабрадорско море, буквален, не много успешен превод). Съответно, не би следвало да има как кучето да измръзне през зимата. Двупластовата му козина го пази и определено не смятам, че има лабрадор, който да се нуждае от допълнителни дрехи през студените месеци. За свалянето на кожуха, обаче, определено би имало нужда от чести разресвания с по-гъста четка.

 

УшитеДа съжителстваш с лабрадор ретривър - ушите

Ах, тези уши! Много е интересно, че е позната особеността на ушите на лабрадорите. Дори в някои сравнителн видеа на породи изрично се споменава колко е важно да се почистват редовно. Оказва се, че е така просто защото, поне в нашия случай, първото нещо, което Кая потапя, щом реши да се бухне в някой воден басейн (или локва), това са именно ушите. Оттам, без значение, дали водата е била чиста или не, ушите неминуемо се възпаляват. Това се случва, доколкото ми беше обяснено, поради особеността на ушните канали на кучета с клюпнали уши. Устроени са така, че лесно задържат вода, в следствие на което, се развиват микроорганизми вътре. Резултатът е „красиво“ възпалени уши, които трябва да чистите със седмици.

 

Леле какъв глад!

Да съжителстваш с лабрадор ретривър - гладЛабрадорът няма нахранване! Сякаш в главата му е глад, глад и пак глад. Това е ненаситно куче, сякаш съществуващо, за да яде. Съответно, това не е толкова лошо, когато се стигне до дресировка. С храна лесно ще приковете вниманието му върху себе си, стига да имате шепа лакомства на разположение.

Определено си е сложно обаче, що се отнася до отучването му да не яде каквото си хареса от земята. Така че е хубаво да се има предвид и да се започне работа по изкореняването на този навик. Важно е, защото има много недоброжелатели, които хвърлят отрови, включително и по парковете. Ще ви е много по-лесно да предпазите кучето си и да не ви е страх да го пускате да се разхожда само, ако сте му вменили да не яде нищо от земята.

 

Не просто куче, а динамо (когато не спи)!

Когато се сдобихме с Кая, в началото, при ходенето в парка, редовно питах хората с лабрадори как са постигнали спокойствие и уравновесеност в кучето, по време на разходка. Чух всевъзможно съвети. Най-налудничевото, на пръв поглед, твърдение, което получих беше: „О, ами то има общо с цвета му. Най-спокойни са бежовите, след това са черните и най-луди са кафевите.“ В началото много се смях, обаче, с времето започнах да обръщам внимание на държанието на различните по цвят лабрадори. Не знам дали си го внуших, но действително забелязах, че някак си, кафевите имат този луд поглед, вещаещ неприятности. Когато пък не бушуват, спят, но не задължително в особено фотогенични пози и много често с тумбака нагоре:

Да съжителстваш с лабрадор ретривър - спи

Ще оставя на някой по-компетентен да даде обяснение дали и това има общо с цвета, но фактът е, че някои лабрадори (сред които и нашият) просто кипят от енергия, когато не спят. Дори и да сте правили осем часа преход в планината, с половин час дрямка някаква вътрешна „батерия“ се е заредила. Кучето се е наспало и е силно вероятно да дойде и да ви мрънка за нова разходка. Нищо, че вие сте припаднали на дивана и реанимирате. Не зная как го постигат това, но е факт.

 

Безусловна любов

Нещо, което не подлежи на съмнение и е една от основните характеристики на породата, е тяхната дружелюбност. На много места ще прочетете, че те просто не стават за пазачи. Не разчитайте, че ще ви опазят къщата от нарушители. За лабрадорите всички са приятели. Всеки човек заслужава да застанеш пред него, да покажеш коремче и да зачакаш да те помилава. Длъжен е също да търпи целувките ти, подскоците и вероятните удари от опашката, която се движи във всички посоки, от радост, че си срещнал още един прЕятел.Да съжителстваш с лабрадор ретривър - дружелюбен

Освен, че са толкова приятелски настроени към всеки човек и към повечето кучета, вас, като техния ЧОВЕК, те ще обичат безусловно. Тази любов има всякакви проявления. Това включва, от ходене подире ви, където и да решите да мръднете, до странни, непредизвикани от ваша страна включвания.

Такива включвания сме имали с Кая не веднъж. Ако реши, че скучае ще търси вниманието ви по какви ли не начини. Може да ви носи демонстративно откраднати дрехи, обувки или нещо друго, докопано например от банята. Не е задължително да наранява и дъвче нещата. Просто ще ви ги донесе, ще ви ги покаже и ще си легне до или върху тях. Или пък, ако си лежите на дивана, но на кучо не му се спи, може да ви побутва с лапа. Ако това не доведе до резултат, вероятно ще се включи дългия език, раздаващ лепкави целувки. Ако и това не помогне, гответе се за мокрия нос, който директно ще започне да ви се вре и да ви мушка, само и само да получи така желаното внимание.

 

Чудесна компания за пътувания

С куче на хотел

Кая на пътВсеки собственик на куче рано или късно се изправя пред проблема да намери хотел или къща за гости, където да допускат домашни любимци. Някои хотели имат странни критерии за приемане от сорта на: максимално допустимо тегло до 5 кг.

Не веднъж сме звънели на такива места да попитаме дали правилото подлежи на изключения. Често, щом от другата страна чуят, че става въпрос за лабрадор, отвръщат: „Ааа, те са добрички, ще ви приемем“. Няма да се впускам в тиради как породата не е белег за характера на конкретното куче, макар че силно вярвам в това. С този пример искам да покажа, че славата на лабрадорите като приятелски настроени кучета улеснява пътуванията.

С куче по чукарите

С Кая сме покатерили някой и друг връх, походили сме по екопътеки. Посетила е вече няколко туристически обекти в България. Ходили сме и на такива – на теория забранени за кучета, но с любезно питане са ни позволявали да влезем с нея. Поради факта, че толкова обича да се движи, е много приятно да „хванете гората“ (или морето) с лабрадор. Не се е случвало досега да се измори и да не иска да ходи. Динамото работи и можем да вървим с часове без спиране и умора.

Разходка на планина

 

Прощаващо

Това куче, както и всяко друго (тук не е само до породата), ще ви обича и ще ви прощава грешките. Грешки ще има. Никой не се е родил научен и докато намерите правилния за вас подход, щеКая грешите и ще се учите заедно. При всяка двойка човек-куче работят различни методи на обучение, което определено е двустранно. Имайте предвид, че на вас може да ви отнеме цяла седмица да простите за наръфаните любими обувки. Кучето, обаче ще ви прости за караницата по въпроса, много, ама много по-бързо. След пет минути ще е пак при вас и ще иска да си играете. В това отношение кучетата могат да ни научат на много.

Важно е да разберем, че те така са устроени и да не ги наказваме с дълги сръдни и лошо отношение. Трябва да осмислим, че ако правят нещо не както ние искаме, значи ние не правим нещо в обучението, както трябва, за да им покажем кое е желано поведение и кое – не.

Знаем, че кучето ще е с нас за много по-кратко отколкото ни се иска. Добре е да помним това винаги, когато се ядосаме за поредната щуротия. Да преценим за себе си как искаме да прекараме времето си заедно.

 

Вместо заключение

Ще оставя заключенията на вас. За завършек ви представям тази кратка компилация, побрала есенцията на това какво е да съжителстваш с лабраодор ретривър:

За повече информация относно места, които сме посетили с Кая, можете да разгледате нашия инстаграм профил тук. Може също да прочетете за малка част от пътешестеията ни тук. А за местата, където сме отсядали с нея из България, скоро ще спретна един списък. Надявам се това да помогне на всеки, желаещ да пътува със своя четириног приятел.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *