Разходка около Доспат с двете к-та (Кая и Кирил)

Познай къде отиваме

Докато си седя в колата, вече пътувайки нанякъде, Кирил (а.к.а. моят отскоро съпруг) ми задава този въпрос с тънка усмивка. За целите на предисторията, си струва да спомена, че за рождения си ден от него получих картичка. В тази картичка пишеше, че истинският ми подарък е пътуване, но без да уточнява до къде (изненада било). Аз доста обичам изненадите, но не съм особено търпелива. Та, да разбера, че подаръкът ми не е за веднага, а за след някакво време, не ме възхити особено, но какво да правя, трябваше да чакам до заветния ден за тръгване. Знаех, че трябва да си пусна допълнителни дни отпуск, защото нямало да ни стигнат само двата дни уикенд.

Къде аджаба отиваме?

Та да се върна към въпроса къде аджаба отиваме. Ами не знаех, макар че използвахме навигация и виждах, че се движим по южната магистрала. Не пишеше крайната ни дестинация. Знаех къде не съм ходила по тия места и отдавна ми беше обещано да идем до Батак, понеже не бях виждала костницата. Та като се позамислих, викам си – там ще да е. То много хубаво, ама съвсем ми изскочи от акъла името на града. Съответно моят отговор на задачата да позная къде отиваме беше:

– Ами, ох, знам че не отиваме там, ама съвсем ми е изскочило от ума името на града, за който си мисля. Затова ще ти кажа име, което ми звучи по подобен начин и като ти обясня какво имам предвид, ще ми кажеш ако съм познала нали? 

– Даааа, ще ти кажа – получавам категоричен отговор.

– Ами добре, знам, че не е това името ама ми звучи подобно. Такова като Доспат беше, нещо, ама нали се сещаш за града с църквата с костницата вътре ти говоря. 

Получавам леко смутен поглед и отговор плюс усмивка, който гласи че не отиваме там. Мен това съответно леко ме обърква, защото пък като не отиваме там, какъв е тоя смутеният и доста странен поглед. 

– Не отиваме там – получавам „пояснение“, ама може на връщане и оттам да минем. Не е много далече.

Е, това съвсем ме обърка. Аз – родом от североизтока, не съм много на „ти“ с южна България, затова и искам все натам да ходя да обикалям и отдавна ми е мерак и до Кърджали да ида. Затова предлагам този отговор, на който вече получавам категорично „не“. Съвсем смутена, че нямам идея къде отиваме, но пък било много красиво, си мълча умислено. Така си се возя, докато вече не се налага да напишем в навигацията името на мястото където отиваме. При което Кирил го написва (без аз да видя), караме си и вече навлизайки в населеното място и приближавайки центъра, няма как да не се покаже и името му и то е…

Доспат!? 

Сега вече разбрах объркания поглед. Без да искам бях познала къде отиваме, а изобщо не знаех какво има там. Дори не подозирах за красивата природа, чудесните гледки, както по пътя към самото място, така и вътре в самия град. Първото нещо, което ме впечатли, когато пристигнахме, беше невероятната шир и простора. Те се откриха пред нас още с излизането на терасата на хотелската ни стая. Гледахме към самия язовир Доспат! Той беше заобиколен от иглолистни дървета, планини, и в зависимост от часа от деня, имаше доста купести облаци. Беше много студено като за края на юли и не ни се размина дъжда. За щастие го заварихме вече в хотела и се насладихме на гледката на падащите капки в язовира. На тези снимки се вижда разликата в гледката ни от преди и след дъжда:

След като слънцето ни се усмихна, настроението ни се приповдигна и бяхме готови за планиране на разходките за оставащите няколко дни от престоя ни. Още на път към града срещнахме няколко водни басейни, които бяха съвсем близо до пътя (може би тук трябва да спомена, че пътувахме от София към Доспат). Следователно възнамерявахме да караме наобратно и да спрем за отдих до тези, при които е възможно. Така още на следващия ден хванахме пътя наобратно и спряхме на изумително красивия язовир Голям Беглик.

Язовир Голям Беглик

Пътят от Доспат към яз. Голям Беглик има доста завои, все пак е планински път. По пътя ще видите още един язовир, казва се Широка поляна и се вижда доста добре през пътническото място до шофьора. Ние не се отбихме там, но и гледката през прозореца в движение си я биваше. По повод на пътя си струва да се спомене, че е добре да се внимава с карането. На някои от завоите се откриват гледки, например към яз. Доспат има чудесна гледка от високо, която ще покажа по-надолу в поста ми. Та, по повод на тези красиви гледки се случва, идвайки от завой да се натъкнете на автомобили, каращи в насрещното, защото гледката е на противоположната страна на пътя. Поради множеството завои препоръчвам да сте в готовност и да карате със съобразена скорост, за да няма неприятни преживявания.

До Голям Беглик се стига без отклонения от пътя, тъй като, шофирайки, буквално минавате по самата язовирна стена и веднага след нея има обособен паркинг, на който може да се спре. Когато пристигнахме, имаше човек – явно охранител. В момента на спирането ни до паркинга човекът излезе от кабината и ни погледна въпросително. Попитахме дали можем да оставим колата  на паркингчето, за да се разходим и получихме позволение. Така тръгнахме да пообиколим и да се полюбуваме на гледката – тримцата.

За самия язовир, каквото и да кажа ще бъде малко. Много хора го познават, понеже на местността Беглика, се организира ежегоден събор, носещ същото име. Има немалко снимки из интернет пространството с хора в носии, които вият дълги хора. По време на нашето пребиваване нямаше никакво мероприятие, но това не намали удоволствието от посещението ни. Постарахме се да направим доволно количество снимки и да се насладим на гледката. Хубавото е, че човек може да се разходи по самата язовирна стена, тъй като има обособен тротоар. Лошото е, че колите минават покрай самите пешеходци, няма голямо разстояние между пътя и тротоарчето, съответно мирисът на изгорели газове не е особено приятен. Все пак си мисля, че си струва да се плати тази цена, за да се наслади човек на гледката, която се открива насреща. Ето и малко снимки от обиколката ни:

И така, без да се отплесвам, да кажа, че на връщане Кая се размаза на предната седалка. Попътува си царски, особено след като се отбихме на една поляна, където потичахме и се наснимахме на сладурски полски цветчета. Просто няма как да не споделя насладата на Кая от пътуването в обратната посока:

Така блажено приключи първата ни разходка до язовир, изобщо. На следващия ден решихме да се фокусираме върху Доспат и да видим какво ще успеем да разгледаме на местна почва.

На връщане към града вдясно от пътя се открива страхотна гледка към язовир Доспат. Няма как да пропусна да ви покажа за каква прелест иде реч. Има място да спрат две, може би три коли, освен това има и дървена маса с пейка. Има и едно издадено място, на което може да застанете за снимки и дори за селфи (само внимавайте с ръба, не е много голямо местенцето). Чудесно е да похапнеш сандвичи и да се насладиш на пейзажа. Нека ви покажа:

Разходка из Доспат

Понеже се отплесвам много в писането, ще се опитам тук да дам малко по-конкретна и полезна информация за града. На нас не ни се стори много голям и пеша стигахме до центъра, намерихме си заведения за хранене.

Храна и веган опции

Веган опции като пържени картофки и салата има навсякъде, но иначе е нелека задача да си намериш такава храна, ако не си се подготвил предварително. Разбира се, плодовете и суровите ядки винаги спасяват положението и гледам да се запася с такива, особено тръгвайки на път 🙂 Иначе местните приготвят своя версия на пататник (нещо като палачинка от настъргани картофи с много подправки). Не съм убедена, че е веган ястие, но може да попитате. Друго откритие за нас беше начинът, по който приготвят картофената салата. Нея я хапнахме в хотела. Интересното в приготвянето ѝ е, че освен стандартните картофи, лук и копър, в този вариант имаше много повече зелени подправки и настърган морков. Не знам в какво се криеше тайната на вкуса, но си облизахме пръстите!

Язовир Доспат

Язовирът е огромен. Може да стигнете до него от различни краища на града и околието. Ние ходихме и до язовирната стена – има два входа. Вляво от този, през който ние влязохме, има пътечка, по която може да се слезе долу до самата вода. Има и чешма, което е доста полезно, ако не си носите вода. Дори бяха оставени чаши, които да се ползват, в случай, че не ви се пие от чешмата. Аз не слязох до язовира, защото подозирах, че Кая ще иска да се бухне вътре (луда е на тема вода, май като всеки лабрадор). Кирил обаче отиде. Слиза се по едни стъпала, които буквално влизат във водата. Там видяхме и индикатор, показващ нивото на водоема в момента. Ето малко снимки от язовирната стена и страхотните гледки във всички посоки:

Алея към язовир Доспат

Друг начин да се достъпи язовира е по обособена за това алея, която се намира съвсем на входа на града, ако идвате от посока София. Нашият хотел беше наблизо и отидохме дотам пеш. Ако идвате откъм града, тогава трябва да тръгнете към главния път в посока изхода към София. Има изграден тротоар с пейки, който водо до едни беседки. От тях се вижда една павирана пътечка, спускаща се надолу. Тя ни изведе съвсем на брега на язовира. Много зеленина, необятна шир, полски цветчета и свеж въздух ни посрещнаха там. Чудесно местенце за отдих! Освен това имаше и детска площадка, което си е голям бонус за хората с малки деца. Тук ще ви покажа началото, отиването към брега и гледката към едно симпатично островче в средата на язовира:

Римски мостове

Съвсем не по язовирната тема искам да допълня, че след проверка в Гугъл решихме да тръгнем да дирим римски мостове наблизо. До единия трябваше да стигнем по нещо като екопътека. Бяхме приятно изненадани, че по нея срещнахме на няколко места кътчета за отдих с чешми. Признавам си, че поради страха ми от змии и все по-голямата трева, към която отивахме (плюс тъмните купести облаци, които приближаваха с бърз темп) се отказахме и не стигнахме до въпросния мост. Посоката за този мост беше на излизане от Доспат в посока към последното село преди границата ни с Гърция с интересното име Бръщен. 

Не стигнахме

Ами, до моста не стигнахме, но пък съвсем на пътя се появиха двама възрастни господа. Ходеха си спокойно пеша – отивали на разходка до съседното село. Кирил реши да ги попита дали все пак има римски мост тук, понеже нямаше никакви такива индикации и те ни обясниха, че са чували, че има и в коя посока да го търсим. Бяха много мили и съвсем искрено предложиха да идем до селото им „да изпием по едно кафе“ и да го разгледаме колко е хубаво. Този толкова невинен и искрен разговор беше дори по-зареждащ и удовлетворяващ, отколкото би било откриването на злощастния мост, че ни направи целия ден, както се казва.

По повод на тази разходка, ще покажа тук едно от споменатите места за отдих, както и още малко природа, макар и без воден басейн на нея (за жалост не си направихме снимка с възрастните господа, за което си признавам, че малко съжалявам):

За заинтересованите да дирят въпросния мост ще оставя този линк, който, според Гугъл, трябваше да ни отведе до него.

Римски мост Кемера

И последно да споделя, че все пак открихме един мост. Той се намираше по пътя от Доспат към селата Късак и Змеица. Ето ги координатите според Гугъл: Римски мост Кемера. С автомобил стигнахме почти до него, като имаше обособен паркинг, на който оставихме колата. Походихме още малко пеш и вдясно от нас се разкри мостчето. Всъщност си беше малко, сладко, каменно, устояло на времето, мостче, което обаче погледнато на снимки може да ви излъже за реалните си размери.

В заключение

Поразходихме се из наистина красиви и интересни местности. Напълнихме очи с гледки, напълнихме и души с приятни емоции от запознанства. Може би тук е и добър момент да вметна, че хората от скромния персонал в хотела ни също бяха изключително мили, отзивчиви и се опитваха да ни помогнат с напътствия и идеи за места за посещение. В заключение мога само силно да препоръчам, ако не сте имали път към Доспат досега, да отидете и да видите с очите си за какво иде реч. Ние бяхме там в края на юли и снимките, които виждате тук са оттогава. Нямам съмнение, че ще бъде много красиво, в който и сезон да решите да отидете. За още снимки и идеи за почивки ви препоръчвам да разгледате Инстаграм профила ми тук, а скоро се надявам да напиша още постове на тема пътуване из българските природни красоти.

Ако пък ви е любопитно може и да прочетете повечко за нас с Кая тук.

Благодаря ви ако сте успели да прочетете всичко написано дотук, истински герои сте. Весели и зареждащи пътешествия в синхрон с природата 🙂