Сватбена украса в рустик стил – как я направихме?

Сватбата е едно такова събитие, към което масово хората подхождат със смесени чувства. Дори и да очаквате с нетърпение да встъпите с половинката си „в свещен съюз“ пред най-значимите за вас хора, дойде ли моментът за планиране, еуфорията от предстоящото събитие много лесно бива заменена от други, не толкова приятни чувства. Ако прибавите към това и непредвидената обстановка, с която се сблъскахме през миналата 2020-та година, тази в която живеем и до днес, а именно covid-19, ще получите едно огромно допълнително усложнение на сватбените приготовления.

Сватба по време на covid-19

Именно в тази обстановка бяхме попаднали всички ние, които решихме, че 2020 е годината за организиране на съдбоносното си събитие, наречено сватба. Ковид усложни всичко. Трябваше да сме гъвкави и адаптивни към всекидневно променящите се закони, като например може ли или не може да се събират хора на открито или на закрито. Трябваше да се нагаждаме според това, ако е позволено да се събират хора – какъв е максималният им брой. Или пък, ако в последния момент се окаже, че не са разрешени събирания, какво правим с цялата оргазнизация? Продължаваме ли по план, отказваме ли се с презумпцията, че всичко е за неопределено време или рискуваме?

Ами ние рискувахме

Локацията се промени и от морска се премести в градината на село. Броят на гостите беше силно редуциран само до присъствието на кумовете, семействата ни (ограничени само до родители и братя с половинките) и представителите на общината, които ни бракосъчетаха. Докато се чудехме какво и как да направим и колко е ужасно всичко, защото преобръща цялата ни представа за това какъв тип сватба сме искали, сега от разстоянието на времето си дадохме сметка, че нещата е трябвало да се случат точно така. И не съжаляваме изобщо.

Струваше си

И макар да не получихме сватбата, която искахме, всъщност се получи нещо много по-добро, защото да, не бяхме на морето, но пък зелената селска градина не отстъпи по нищо на неслучилия се морски пейзаж. Дори напротив, придаде повече цвят и автентичност на цялостното събитие. И да, не се оженихме на пясъка, но пък бракосъчетаването ни беше на наш терен, където сме се запознали, израснали и където сме се превърнали в хората, които сме днес.

Въпреки трудностите и несигурностите покрай организирането на цялото събитие, за наше щастие, стила, в който си представяхме, че ще бъде сватбената ни украса беше напълно подходящ. Свърши чудна работа, както за морска, така и за, в последствие случилата се, селска тематика.

Рустик Стил

Така нареченият и набиращ все повече популярност, рустик стил ми се стори най-подходящ и отговарящ на идеите и разбиранията ми за живота. А какво представлява самият стил и откъде идва? Ами накратко казано, той съчетава в себе си естествени материи и елементи, близки до селското и по-грубо декориране. Амбицията ми беше сама да си създам сватбената украса, за да изтествам дали бих могла да се справя, а и за да имам контрол над материалите. Възнамерявах предимно да преизползвам вече налични предмети и да рециклирам каквото успея.

Списъкът от компоненти за сватбена украса

Мислих, гледах, пак мислих и накрая стигнах до следния списък от задължителни за украсата елементи:

1. Покани за гости
2. Украси за масите (вази, свещници, цветя, акценти и подобни)
3. Арка и цветя за съответната ѝ украса
4. Булчински букет
5. Кутия за пликове
6. Подаръци за гостите
7. Фото кът с албум за снимки на гостите
8. Обръчи с наши снимки през годините
9. Поставка за пръстени – ролята на такава игра Кая (нашата лабрадорка), та и за нея ми трябваше нещо празнично и цветно, което да я направи „сватбена“ – така се сдоби с „нашийник“ от изкуствени цветя.

Разбира се тези идеи не са уникално мои. И аз като всяка бъдеща булка се рових в Pinterest и черпих вдъхновение от там. Разликата беше, че не исках просто да копирам, а да харесам идеи и да ги персонализирам, за да бъдат максимално наши.

Материалите за сватбената украса

Както вече споменах, исках да използвам основно естествени материали. На всеки, който е чувал за рустик (rustic), рустик или рустикален стил, веднага му изниква в съзнанието нещо с лен или със зебло, канап и бурканчета. Не е изненада, че така стана и с мен, затова и акцентът на цялата украса беше именно в такъв цвят и с такива материали. Добавка беше жълтият цвят, понеже ми е любим и съм силно пристрастна. Не мога да кажа, че си пасна чудесно със зеблото, но рискувах и добавих жълта лента за акцент върху някои от бурканчетата. Същата лента използвах и за панделка на шампанското. До голяма степен балансираха цветово и слънчогледите, които използвахме за букети за масите за гости.

Поканите

Набавих си основи за картички с пликове в цвета, който виждате отдолу (много близък до цвета на зеблото):

За акцент използвах лента от зебло с пришита дантела и метални елементи, които приличат на рул на кораб (тъй като тогава все още планирахме морска сватба). Цветното венче, в което са написани имената ни, си го намерих безплатно и готово за принтиране от Pinterest, та ми остана само да си намеря цветен принтер и да изрежа в кръг. За залепяне на различните елементи използвах двойно залепващо тиксо (белия кръг с имената) и силиконов пистолет (за прикрепване на лентата от зебло към основата на поканата). След това прибрахме поканите в съответните пликове и ги завързахме с канап, като нанизахме на връвта предварително изрязаните етикетчета с имената за гостите.

Ето откъде си набавих материалите за поканите:

• Основите и пликовете – от магазин Идея Хоби в София, като може да се поръчва и онлайн.
• Лентата от зебло с дантела и металните „рулчета“ – от магазин ЕМ АРТ също от София, но имат магазини и в други градове в България.
• За етикетчетата с имената на гостите – използвах една от основите за поканите, както и обикновен лист бяла хартия за принтиране – изрязах си необходимите ми размери с ножица, а дупката направих с перфоратор за хартия. 
• Канапа си купих от железарията до нас, но съм виждала да продават и в Jumbo.
• Двойно залепващо тиксо и силикон се продава във всеки крафт магазин, „левчета“, като и в Jumbo.

Сватбена украса за масите на гостите

Украсата ми беше много скромна, тъй като не исках да затрупвам масите с прекалено много неща. Знаех, че искам да има вазички с цветя и малки свещички, които да осветяват през нощта. Съответно с идеята за рустик стил и преизползване на материали, реших да впрегна в употреба различни по размер и форма бурканчета:

Материалите, които използвах, виждате на снимката горе вляво, а ето и откъде си ги набавих:

• Бяла дантела с двойно залепващо тиксо, прикрепено към нея – от магазин Идея Хоби.
• Лента от зебло – от магазин Jumbo.
• бурканчетата са от Lidl. Високите използвах за вазички, а ниските свършиха чудна работа за свещници.
• Имах и кръгли поставки от зебло (от снимката долу вдясно) – тях също си ги купих от Jumbo.

Как преобразих бурканчетата:

Накиснах ги в гореща вода с веро за една нощ. На другия ден свалих етикетите, като ги изчетках с четка с твърд косъм – паднаха много лесно след престоя си във вода. Подсуших ги. Измерих необходимата дължина от лентата от зебло и от дантелата.

Бурканчето вазичка – първо залепих зеблото, използвайки силиконов пистолет, а след това добавих самозалепващата се дантела под и над него. За акцент направих скромната панделка от канап и я прикрепих отново с помощта на силиконовия пистолет.

Бурканчетата свещници – за тях просто изрязах необходимата дължина лента от зебло. Залепих я със силиконовия пистолет. Тук за акцент използвах от останалите ми метални елементи от поканите, както и предварително направени жълти панделки. Тях също ги залепих със горещ силикон, а вътре в бурканчетата поставихме чаени свещи.

Кутия за пликове

Изключително съм доволна колко добре ни се получи кутията за пликове. Борихме я двамата с Кирил. За нея използвахме вече наличните вкъщи материали. Самата кутия си я купих от цветарския магазин до нас. Беше си обикновена бяла кутия без отвор отгоре.

А ето как я украсихме:

• В средата на капака, с помощта на макетно ножче, изрязахме отвор, достатъчно широк, за да минава свободно плик за писма през него. 
• От наличната лента от зебло изрязахме дълги парчета, които използвахме да рамкираме отвора за пликовете, капака и основата на кутията. Залепихме ги с горещ силикон.
• От двете страни на отвора за пликове поставихме от самозалепващата се дантела, която използвахме и за украсата на бурканчетата. Същата дантела поставихме и над зеблото, което се вижда в основата на кутията.
• От лентата от зебло направихме цветчета, като първо отрязахме парче дълго около 10 см. С помощта на игла с вдянат конец с дебел възел в края, нанизахме само долната част на лентата. При издърпването на конеца максимално близо до възела се получиха въпросните цветчета, от естественото нагъване на лентата. Завързахме стегнато конеца и залепихме двата доближили се края с горещ силикон. Отгоре над мъничката останала дупчица в средтаа залепихме по едно дървено копче. Вече готовите цветчета от зебло залепихме в двата края на отвора на кутията, отново с горещ силикон.
• Отпред на кутията с двойно залепващо тиксо залепихме изрязан в кръг картон и същото венче с имената ни, като тези, които поставихме на поканите. Отпред с горещ силикон поставихме панделка, направена от канап.

Подаръците за гости

От самото начало знаехме, че подаръчетата ни ще са бурканчета с мед. От една страна, за наше щастие, имаме мед, който е домашно производство. От друга страна, медът, съхраняван правилно може да трае почти вечно – съответно тази символика ни хареса и решихме, че е напълно подходяща за случая. За да останем верни на рустик стила, използвахме сладки, малки бурканчета, които купих от Jumbo. Продаваха се на бройка, така че си набавих точно колкото ми трябваха.

С подаръчетата нямаше голяма философия. Просто си спретнахме една „поточна линия“ от няколко човека на село (за което много благодаря на всички участващи). Едни пълнеха меда, други подготвяха парчетата канап, изрязваха и надписваха етикетчетата и им правеха дупки с перфоратор. Трети изрязваше парчета зебло, достатъчно големи да покрият капачето на бурканчето. След това поставихме зеблото върху напълнените бурканчета, завързахме го с канап с предварително нанизаните етикетчета, изрязахме излишните и стърчащи краища и готово. Имахме си оригинални и много сладки подаръци за гостите.

Букет, арка и цветя за масите

Арката – за самото ѝ конструиране трябва да благодарим на свекър ми, който намери необходимите пособия, за да сглоби „скелета“. Използва изцяло подръчни материали от наличните в двора тръби, които заби в земята. Цветята за украсата на арката, както и за всички букети, купихме от един цветарски магазин в града. Имахме късмет, че имаше налични слънчогледи, понеже се вписаха чудесно в идеята за лятна сватба. А и са жълти – точно по мой вкус. Нямахме конкретна идея какви цветя искаме, решихме да видим наличното и да преценим на място.

Жената в магазина беше много мила. Като разбра, че ни трябва доста зеленина, за да увием цялата арка, предложи да потърсим обикновен неотровен бръшлян, който расте почти навсякъде. Беше чудесна идея. За щастие, имаше такъв съвсем в близост до къщата. Та, той изигра основна роля в замаскиране на обикновените тръби от конструкцията на арката.  Освен това, се оказа изключително издръжлив на юлската жега и остана свеж и зелен с дни!

Булчинският букет – бях гледала доста идеи в Pinterest и знаех какво ще ми е необходимо. Не исках нещо много сложно, затова реших да рискувам и да си го направя вкъщи. Разбира се, две ръце не бяха достатъчни и Кирил отново се включи и ми помогна много. Освен слънчогледите, исках да втъкна и сукулентни цветя, а за да има контраст, добавих червените хризантеми и белите ситни цветчета, които не знам как се казват. За обрамчване добавих палмови листа. Сукулентните цветя завързах за слънчогледите с канап, тъй като нямат дълги стъбла и трябваше да се прихванат за нещо. Другите цветя ги  подравних и изрязах излишното, за да са еднакво дълги. Завързах ги заедно, а около дръжките увихме зебло и го пристегнахме с жълта панделка. Резултатът се вижда отдолу:

Цветя за масите – след като стана ясно, че слънчогледите ще са основният акцент на булчинския букет, най-логично беше на всяка от масите за гости също да поставя по един слънчоглед във вазичка. Около слънчогледите сложих от ситните бели цветчета, които използвах и за булчинския букет и по този начин, макар и скромни, се получиха обемни сладки и приветливи букетчета:

Обръчи със снимки

Обръчите също не са оригинална моя идея, а е отново взаимствана от различни места. Не исках да ги увивам с цветя, защото идеята ми беше снимките да изпъкват. А и бяха много близо до масите, на които имаше достатъчно цветя. Самите обръчи ги купих от Jumbo. Бяха много евтини, но естествено в грешния цвят. Затова си купих спрей за оцветяване на пластмаса от магазин Слънчоглед в София (от тях също може да се поръчва онлайн).

Оцветих обръчите в кафяво с помощта на спрея и изчаках да изсъхнат добре. След това прикрепих предварително набелязаните снимки с хартиено тиксо за предварително изрязани в необходимата дължина декоративни ленти – виждат се на снимките отдолу. Тъй като хартиеното тиксо е по-лесно за отлепяне, знаех, че няма да навредя на самите снимки и действително по-късно ги свалихме без да повредим нито една. След като залепих всички снимки на лентите, с помощта на силиконов пистолет прикрепих самите ленти за обръчите. Накрая в горната им част завързах връв от канап, която беше необходима, за да могат да се закачат. 

Фото кът

Фото кътчето ни се състоеше от фотоапарат тип Polaroid, който изкарва снимките на момента. Фотоалбум, който аз направих, а за направата му ще публикувам отделна статия. Хартиени аксесоари, за да направят снимките по-интересни и гостите да се забавляват, докато се снимат. Идеята беше хем да ни оставят по една своя снимка за спомен, хем който реши да си вземе снимка за себе си като още един подарък от нас за тях. Тук нямаше много творчество, тъй като повечето неща са просто купени. Направихме си сами само рамката с „инструкции“ какво да направят гостите, за да се получи снимка, както и сглобяването на самия албум, за който очаквайте отделен пост.

Рамката и стикерите ги купих от Jumbo, цветът на рамката беше достатъчно близък до рустик стила на украсата ни, та си пасна идеално. На бял лист хартия принтирах в различни шрифтове „инструкциите“ за гостите. С Кирил залепихме стикерчета от двете страни на текста и се получи много свежо. Хартиените аксесоари за снимките съвсем случайно ги видях в магазин DM и ги взех оттам. Фотоапарата го купих от магазин Photosynthesis, а кофичката си я имах отпреди.

Поставката ни за пръстени (а.к.а. Кая)

За да стане Кая „сватбена“ не беше нужно много, само трябваше да измисля как да закрепя цветя по нашийника ѝ, така че да не изпопадат и да не умрат бързо. Познавам си добичето и очаквах да се търкаля в тревата постоянно. Така реших да търся изкуствени цветя и някак да ги увия около каишката ѝ. При едно случайно ходене до Jumbo обаче видях диадемки с изкуствени цветя, които слагат на малките момиченца. Предвид че са ластични, ми се стори като добра идея за врата на Кая. Бяха достатъчно широки, за да не ме притеснява, че ще ѝ стягат. Оказа се много добро решение, не усещаше изобщо, че има нещо по-различно на врата си, а резултата беше напълно подходящ. Така че, сложихме венчето (диадемката) на врата на Кая. Завързахме пръстените с канап за него и ето ти жива поставка за пръстени.

А това тук сме ние с „поставката“ ни, мисля че това е най-добрия завършек на толкова дълъг пост. Надявам се все нещичко от него да ви се стори полезно.

Ако ви е интересно да видите какви други публикации имам в категория „направи си сам“ можете да ги разгледате ето тук. Ще се радвам за мнения и отзиви. Весело творене в синхрон с природата 🙂 Успех!